Новини и публикации

2017

06.01.2017
Новата директива за защита на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) е вече факт

 

адв. Никол Атанасова

 

Изправена пред предизвикателствата, свързани с увеличаването на броя на кражбите на чувствителна търговска информация, нелегалното присвояване на ноу-хау и липсата на единно законодателство в държавите членки, преди няколко години Европейската комисия насочи вниманието си към деликатната тема за защитата на търговските тайни, целяща запазването на конкурентоспособността на европейските предприятия. Започналата още през 2013 г. процедура беше успешно приключена с приемането на така очакваната и силно дискутирана Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване („Директивата“). Държавите членки имат срок най-късно до 9 юни 2018 г., за да транспонират Директивата и да приведат националното си законодателство в съответствие с нейните разпоредби.

 

 

Целта на Директивата е постигане на единна защита на европейско ниво и преодоляване на липсата на такава защита, когато съответната интелектуална собственост не отговаря на поставените от закона критерии за патент или авторско право.

 

Един от основните проблеми при разработването на Директивата е свързан с определянето на обхвата на понятието „търговска тайна“. Възприетата от Комисията дефиниция се доближава и несъмнено е вдъхновена от дефиницията на „неразгласена информация“, съдържаща се в чл. 39 на Споразумението за търговските аспекти на интелектуалната собственост, т.нар. ТРИПС Споразумение, представляващо приложение 1В към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, в сила за ЕС съгласно Решение 94/800/ЕО. Съгласно тази разпоредба за да бъде счетена за „неразгласена информация“, информацията следва да отговаря на следните критерии: „(а) да бъде секретна в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация; (б) да има търговска стойност, защото е секретна; и (в) да е била предмет на обосновани действия при дадените обстоятелства от страна на законно контролиращото информацията лице, за да я запази секретна“. От своя страна чл. 2, т. 1 от Директивата предвижда, че за да бъде квалифицирана като „търговска тайна“, информацията следва да отговаря на всички посочени по-долу изисквания:

 

а) да бъде тайна в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация;

 

б) да има търговска стойност поради това, че е тайна;

 

в) да е била предмет на обосновани при дадените обстоятелства действия от страна на законно контролиращото информацията лице с цел запазването ѝ в тайна.

 

Съгласно Директивата „притежател на търговска тайна“ е всяко физическо или юридическо лице, законно контролиращо търговска тайна, а „нарушител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което незаконно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна.

 

Директивата дефинира придобиването като законно, когато търговската тайна е придобита по някой от следните начини:

 

  • независимо откритие или създаване;
  • наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или предмет, предоставен на разположение на обществеността или представляващ законно притежание на придобилото информацията лице, което е свободно от правно валидни задължения за ограничаване на придобиването на търговската тайна;
  • упражняване на правото на работниците или на представителите на работниците на информация и консултации в съответствие с правото на Съюза и националното право и практики;
  • всяка друга практика, която при съответните обстоятелства е в съответствие с почтените търговски практики.

 

От друга страна, придобиването без съгласието на притежателя на търговската тайна ще се счита за незаконно, когато се извършва чрез:

 

  • нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи, които са под законния контрол на притежателя на търговската тайна и съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена;
  • всяко друго поведение, което при тези обстоятелства се счита за противоречащо на почтените търговски практики.

 

Също така използването или разкриването на търговска тайна следва да се счита за незаконно, когато се извършва без съгласието на притежателя на търговската тайна от лице, за което е установено, че отговаря на някое от следните условия:

 

  • придобило е търговската тайна незаконно;
  • нарушило е споразумение за поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна;
  • нарушило е договорно или друго задължение за ограничаване на използването на търговската тайна.

 

Предмет на следваща публикация ще бъдат мерките, процедурите и средствата за гражданскоправната защита на търговските тайни, които са предвидени в Директивата, както и някои разсъждения относно настоящата уредба на въпроса в българското законодателство и необходимите правни способи за привеждането й в съответствие с новите европейски изисквания.

назад

Google+

Новини и публикации